linguistic inquiries

Archive for the ‘Law’ Category

Не си мислех, че скоро ще пиша статия, текст или каквото и да било в този блог. Още по-малко за Божо (Божидар Димитров, министър без портфейл). Защото името или ника (ако щете) донякъде самоизчерпват темата. Защото Божо вече, тоест отдавна, има собствено значение, нещо като неподправен вкус на мащерка – всички знаят какво е, но не може да се каже и определи точно. В случая с Божо това нещо е по-скоро смешно. Или поне беше… доскоро.

Както и да е. Все пак Божо ни изненада. И по този начин излезе от обичайната семантика на псевдоисторик предизвикващ нещо средно между умиление и малка доза циничен смях. И което е по-невероятното той успя да привлече към каузата си и съмишленик, в случая Дянков – много жалко. Всичко започна с бизнеса с мощи, което донякъде си беше в стила на Божо. Все пак трябва да се признае, че да потвърдиш официално, че това са мощи не на кой да е, а на Йоан Кръстител беше доста дръзко… дори и за Божо. Видимо успяхме да удивим и останалия свят, за сведение статия от СНН (коментарите също са интересни), което предизвика реакции като Шифърът на Божо съвсем закономерно. Но Божо изглежда този път се обиди, и видя в това завист (завист?!?) и за това нарече българският народ „шибан“, както впрочем и колегите си археолози и историци. И понеже нещата вече съвсем бяха излезли извън контрол Божо реши да нарича жените – български и руски – курви. Давайки съвети как „курвите“ да се забраждат, покриват с чаршафи, бурки и прочее, за да не предизвикват грешни помисли. Проблемите в това изказване са два. Това, че уважаемият… министър си позволява да нарича жените курви, българските жени, но и жените въобще както става ясно, и второто е, че им вменява някаква вина …. за това, че са жени. Тоест те трябва да се покриват че са жени, да покриват и прикриват своята женственост и прочее тези доразвити от неговите фенове, които смятат, че жените трябва да покриват едва ли не всяка част от тялото си. Тук се сещаме за филмът FOR NEDA. За съжаление го гледах точно преди Божо да успее да каже колко важно е да се забраждаме и забулваме. Разбира се Божо имаше предвид само в църквите, но анти-женската реторика винаги започва с плахите стъпки за да стигне много много по-далеч…. някъде в точката на FOR NEDA. Например от изказвания, че забрадките не са задължителни за мюсюлманките, но мъжете им можели да ги „навиват“ един вид да си слагат. На което аз му викам психически тормоз. Всъщност това си има друго име конкретно в семейната терапия, но няма да подхващаме точно тази тема тук.

Самият Божо преди време имал желанието мюсюлманите да се събличат и ги подтиквал към това. Ок, с което съм съгласна, защото забулването на мюсюлманките е не просто обличане или прекалено обличане, но в един момент се оказва упражняване на власт чрез о-мълчаване, чрез отнемането на социален статут, права, граждански права и прочее (вижте FOR NEDA). Но Божо твърде бързо забрави за думите си и вече смята, че жените трябва да се обличат. Той каза това през АВГУСТ, не през друг месец. И между другото каза това по повод на християнките на морето. Ами море е Божо, там хората ходят по бански, така е. Или може би трябва да въведем бурки за християнки по плажовете… не ми се мисли.

По-лошото е, че доста български мъже не виждат никакъв проблем в изказванията на Божо. Нито в шибани, нито в шибан народ, още по-малко в курви. Изглежда бъбгарските мъже, в голямата си част, смятат от една страна, че това е вярно, от друга страна, че така е редно да се говори. Някои напомниха и за репликата „лош материал“ и казаха, че Божо е един вид естественото развитие на цинизмите към обществото. Само че това е феминистки блог и все пак ще обърнем внимание на приказките и действията на Божо по отношение на жените, на жените по принцип и конкретно на жените в България. Божо освен министър на българите в чужбина се оказа и министър на вероизповеданията. Много интересно съвместителство и това донякъде обяснява защо Божо обича да се изказва на религиозни теми. Само че Божо е простак. Не само това, но и сексист. Да не говорим, че е алкохолик и едвам говори, не му се разбира. С две думи – абсолютно възмутително. В ден в който списание TIME пуска статия повдигаща въпроса за зверствата на мюсюлманите в Афганистан по отношение на жените, в който се коментира ставащото в Иран, отново на същата тема, Божо се изцепва по сексистки начин и третира жените като по-долни, подчинени, виновни и прочее същества. И не изпитва срам от това. Божо никога не изпитва срам. Нито за шибани, нито за курви и цици, не. Днес Божо е продължил с изказванията си, нападайки своите опоненти. Които впрочем не са чак толкова много за сега. Защото хората по някаква причина са свикнали да обиждат жените в България и не се притесняват да го правят публично. Даже изглежда е станало естествено министри и други политици да не спазват, ако не езиково приличие, то поне нормална човешка етика, и си плямпат и обиждат на поразия. Без изобщо да виждат собствените си карикатурни образи. Чувствайки се абсолютно недосегаеми и неподлежащи на какъвто и да е било тип критика. Сякаш това е нещо, което не ги касае. Липсвала бил позитивност, ние критиците сме трябвало да бъдем критични към себе си. Ами нека приемат малко и от собствените си съвети. Например позитивност от възможността на едни резултати от градивна външна критика, а защо не и самокритичност? How about that? Съмнявам се, то за подобно нещо се изисква поне известно ниво на интелигентност, което изглежда липсва. Божо дори не е баннат от публични изказвания, както беше забранено преди време на Дянков да дава интервюта. Напротив, Божо ни изненадва с всеки час и всяка минута.

Какво ли ще бъде следващото изказване на Божо. Чакаме и направо немеем.

Най-после една по-нова статия на блога, който изоставих известно време. Това не е точно статия, но линк към новите тенденции в социалната наука, интересно е доколко интердисциплинарно е това поле или тези полета да изследване:
– криминология
– право
– социални науки
– антропология
– либерална теория (self-identities)
и т.н.

Това е позиция предназначена за мъже и то от тип майноритис, малко дискриминационно, но е интересно…

Men and Violence: contextualising dangerousness in cultural transformations, PhD Studentship, University of Sheffield – School of Law

If you are a woman and a victime at this very moment of domestic or partnership violence CALL 911 for emergency (US) or your local police and medical departments

This issue is a mirror to Bulgarian language issue on the same topic. As a major information the two will equal each other, however in legislature section there will be differences. In the English issue I will try to cover and focus on American, European and other countries legislature, while the Bulgarian issue will concentrate on Bulgarian legislature and some European probably.

Please have in mind that the author, ie me, is living in Bulgaria so I may not know exactly the situation – social, political, economic, law, etc. in your own country, I could only be suggestive for some typical features of lesbian partnership violence.

Therefore in this issue I could only share my own views based on my own experience and also readership, reflecting mostly the specifity of Bulgaria as a new European member.

If you have something to share as a personal experience in this topic feel free to write me at thelblog@abv.bg

the article is now being written, please be patient, last edit: 21:00 2.8.2009

 
  Ако сте жена и сте обект на насилие в момента обадете се на ТЕЛЕФОН 166 за полиция или 150 за спешна медицинска помощ или се обърнете към районното МВР управление (тук телефони на МВР-та)
 

С мисълта за Джесика Келиш.

 

страницата се разработва, последно редактиране: 21:58; 7.8.2009

Разграничение

Насилието в лесбийските връзки – независимо дали те са дълготрайни или не – има някои общи черти, но и някои разлики от домашното насилие или насилието върху жената в партньорските отношения между мъж и жена.

Първо едно уточнение:

Независимо дали и двете жени се идентифицират като лесбийки или едната се идентифицира като хетеросексуална, или бисексуална и независимо от продължителността и вида на връзката между тях тук ще се отнасяме за кратко към такъв тип емоционална, партньорска и/или сексуална обвързаност като връзка между лесбийки.

Като насилие в лесбийската връзка ще приспадаме и случаите на насилие след прекратяване на връзката, но при поддържане на някакви взаимоотношения, независимо дали те са базирани на сексуално общуване, съжителство, работа заедно, общи финанси или други общи интереси и съвместни дейности.

Като насилие между лесбийки ще означаваме насилие от страна на една жена към друга при наличие на състояли се срещи с цел създаване на партньорство, чисто приятелски отношения или просто принадлежност и срещи в рамките на ЛГБТ общността.

Насилие между жени е всеки друг тип насилие или тормоз упражняван от една жена върху друга без никоя от тях да се идентифицира като лесбийка или да има еднополови контакти. Такъв тип насилие е често срещан днес в училищата и гимназиите, и той няма отношение към хомосексуалните емоции или съвместен сексуален живот.

Разграничение от хетеросексуалните връзки:

1. очаква се, че и двете партньорки имат по-скоро сходно телосложение, макар че това не винаги е така

2. очаква се, че жените не бият и не упражняват тормоз и физическо насилие, но това не винаги е така

3. очаква се, че жените не са агресивни и не са склонни към агресивни прояви (особено в хомоемоционалните връзки), но това не винаги е така

Защо е необходимо да се говори за насилието във връзките между лесбийки?

Маргиналността, липсата на осветеност в рамките на обществото, срамът от признаване на сексуалната ориентация пред приятели, семейство, съседи, полиция е понякога причина (макар и не единствената) за безнаказано упражняване на насилие в лесбийските връзки от страна на единия партньор, понякога с твърде тежки последици за другия. Също така липсата на говорене и коментиране на този вид въпрос води до усещането за „изоставеност“ от страна на жертвите и опити за „справяне сами“ със ситуацията или пък нейното омаловажаване, което е грешно отношение.

Признаци

Признаците за настъпващо насилие от страна на единия партньор (или преимуществено от страна на единия пртньор) могат да бъдат незначителни в началото.

Изборът на партньор

Тъй като общността на лесбийките е относително по-малка в сравнение с по-голямото общество, изборът на партньор е по-стеснен и самата лесбийска общност робува на много повече стереотипи свързани с възрастта, джендър-индентичността, разграничения като бъч-фем и т.н., много често изборът на партньор става без особено прилагане на критерии, тоест „взема“ се първото, което дойде „под ръка“, за да се избегне самотата, болката от общественото неприемане, цялостното вътрешно напрежение от дискриминацията в обществото или семейната ситуация по отношение на ЛГБТ въпросите или по някакви други собствени причини. Понякога изборът е и типично по женски емоционален без сериозно обмисляне и като се има предвид, че в такава връзка има участието на две жени в хаоса от емоции особено в началото може да не се вземат предвид някои разумни критерии при избора на партньор.

Видове насилие

Дефиниция. Сред най-крайните форми на насилие в лесбийската връзка са:

Емоционално и вербално насилие

Скандали, караници едновременно със заплахи, изговаряне на заплахи за физическа саморазправа и насилие, заплахи за осакатяване, заплахи за убийство, тормоз (и телефонен, звънене с цел отправяне на заплахи), преследване, проследяване (с цел физическа саморазправа), заплахи към други членове на семейството, заплахи за правни действия, заплахи за каминг-аут и разкриване (най-вече не толкова на ориентацията, но на интимни подробности) на работното място, колеги, хора свързани с работното място, заплахи за опозоряване на работното място. Обикновено тези практики не вървят по единично, но най-често заедно.

Физическо насилие

Побой, нанасяне на леки или тежки телесни повреди, убийство.

Превенция и защита

1. Обществена превенция. Под обществена превенция се има предвид създаването на нагласа както в ЛГБТ общността, така и на по-голямата градска или национална и т.н. общност за недопускане на този тип прояви и за тяхното нетолериране.

2. Правна защита. Под правна защита се имат предвид мерките, които могат да се вземат в крайните случаи на насилие, при които жертвта има нужда от сериозна правна подкрепа (а не само морална от семейтво или приятели).

3. Полицейско съдействие. Под полицейско съдействие се има предвид съдействието на полицията (органите на реда) в острите, но и хроничните случаи на домашно насилие между лесбийки, а също и на насилие в рамките на лесбийската връзка, независимо дали тя включва съжителство или не.

2. Правна защита

Правната защита се осъществява на базата на съществуващия закон за защита от домашното насилие (от 2005), който дефинира правния термин домашно насилие по следния начин:

Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. (§ 2)

 

Информационни:

1. Уикипедия

Документи:

1. Закон за защита срещу домашното насилие

2. Програма за превенция и защита от домашно насилие към МВР

Организации и центрове за помощ:

1. Център Надя

Правни консултации:

1. Онлайн правна консултация 

Библиография:

1. Някои факти и статистики (на английски)

разработва се 21:58; 7.8.2009