linguistic inquiries

Дефиниция:

Журналистически превод е превод от чужд език (от чужди медии) на български, на родния език на новина, новинарска статия за български медии, сайтове, блогове и т.н.
….

Източници на новини

От къде идват новините? Новинарските източници се делят на няколко типа, но като цяло на два основни:

а. Новинарски агенции
б. Новинарски медии

Тук по-долу като „източник на новини“ ще се разбира новинарската агенция и агенции.
….

Новинарските агенции

Агенциите обикновено имат представители в цял свят, това са репортери и фотографи (фоторепортери), а също и представителства (тоест офиси), и тяхна задача е да откриват, записват, представят и предават локалните новини.

Една и съща новина може да се предаде от няколко новинарски агенции. Новинарските агенции не анализират новината, те рядко предоставят анализ и правят това едва след като многократно са я отразили, тоест те я отразяват в най-чист, ясен,четивен, недвусмислен и особено (както се предполага) неутрален вид.

Снимки

Обикновено една новина е придружена със снимки. Де факто източник на повечето снимки в пресата са новинарските агенции, които имат отделни секции, занимаващи се изключително и само със снимковото представяне на една новина. Тези секции са огромни бази от снимки, обикновено предоставяни платено на сайтовете на новинарските агенции.
….

Новинарските медии

Новинарските медии са:
1. Вестници
2. Новинарски уеб-сайтове
3. Телевизии
4. Радиа

Големите национални и особено световни телевизии, вестници и радиа също имат уеб-сайтове. И някои областни вестници с големи тиражи имат добре поддържани уеб-сайтове (LA Times), но и по-малките като тираж регионални ветници често са представени в уеб-пространството (в.Черно Море).

Обикновено новинарските медии информират обществото, докато новинарските агенции информират медиите.
….

Алтернативни източници на новини

Алтернативни новинарски източници са:

1. Блогове – на първо място за алтернативен източник на новини в страни, където има труден граничен достъп, има замъглена информационност, локалните новинарски агенции не предават правилно новините, заради тоталитарни режими, а чуждите репортери нямат достъп или са малко в страната, се смятат и блоговете от съответната страна или регион.

2. Лични или дисидентски, опозиционни сайтове. Същото като блоговете.

3. Информационни секции в иначе неновинарски сайтове – правителствени, организационни, университетски и всякакви други сайтове. Понякога тук информацията се дава във формата Прес информация, а друг път направо се съобщава на сайта в съответен раздел за новини.

….

Малките или локалните новинарски източници и медии

Когато се предават локални новини дори от Таймс, трябва да се има предвид, че локалните новинарски източници са вероятно най-близо до истината, и дори Таймс и ББС могат да допуснат (макар и рядко) грешка. Също така локалните източници могат да предлагат допълнителни уточняващи подробности или по-ценни анализи.

Новинарските медии използват новинарските източници и в някои случаи имат и собствени журналисти и репортери в съответната страна, но не винаги.

Предварителни проучвания
Преди една новина да бъде преведена тя трябва да бъде прочетена и разбрана.

Обикновено прочитането на един източник, бил той ББС, при непознаване на локални особености, история, факти и особено при недобро познаване на английски език е изключително грешна практика. Тоест фактът, че ББС има статия не означава „дай да пуснем Гуугъл преводачката и да я плеснем като превод в (нашия) новинарски вестник, новинарска агенция, новинарски сайт, в личния блог или някой интернет форум“.

Политическа и/или историческа конкретика

– Исторически и политически факти. Проверява се – ако не е известно – историческото и понастоящем политическо третиране на въпроса в съотвената страна и дори регион. Проверява се политическата система на управление в страната, заедно с икономическата ситуация (ако не е известно). 

– История на самата новина. Проверява се дали самата новина няма предистория.

При превод, който не взима под внимание друго освен статията и, който превежда без сериозни знания за новината, съответната страна плюс непознаване на чуждия език, освен неяснотите, които обикновено произтичат, текстът на български се пълни и с фактологични грешки. Възможно е като резултат да се получи дори напълно противоположна или коренно различна по смисъл статия.

За това, когато се превеждат новини се изисква аналитичен превод и …журналистически подход.

Трябва да се има предвид, че:

1. медиите не са безпристрастни (в това число и големите медии като Таймс и т.н. също имат политически уклони, национални предпочитания)
2. медиите избират по-кратко или по-дълго отразяване на новината в завсимост от своите политики по отразяване на тематиката, региона и локалните новини

След като новината се прочете в съответната голяма медия (ББС), трябва да се прочете и в нейния източник (напр. Асошиейтед прес), но също и друг, различен аналогичен или локален източник. Едва тогава се пристъпва към превеждане.

Най-добре е да се прочете на 2-3 или повече места и медии, и да се избере медията, която най-безпристрастно, точно, коректно, обобщаващо, цялостно и прочее е представила новината. Избор между ББС, Таймс, Льо Монд и т.н.

Ако никоя медия не е представила новината достатъчно добре се гледа дали изочникът (агенцията) не я е представил най-добре.

Понякога един превод на един източник не е достатъчен. В такива случаи е добре статията да се напише авторски (като се използват различните прочетени материали), а не да се превежда.

– след като политическите факти и журналистически фактори и елементи са проверени и изяснени по отношение на новината и е избран източник, преведени са имената, институционалните названия и прочее се започва превод на статията, която е избрана.

….

Превод

….
Първи стъпки

– Всички имена – лични, на градове и т.н. – се преглежда дали не са били кирилизирани или усвоени по някакъв начин на български и особено в българските медии.
– Проверява се дали новината не е преведена вече у нас. Ако да – история на превеждането й.
– Ако не, преглежда се дали имената ги няма в Уики на български или в руска уики или руски медии.
– Ако не, преглеждат се правилата за пренасяне на чужди имена от съответния език на български. (Правила за произношение на съответния език, правила за кирилизация от съответния език)

По-нататък

– Институционална и правна система: дори и статията да е превеждана, за по-голяма сигурност се гледа в Уики на английски особено за каква правна и институционална система става дума, кое спрямо кое и как идва. Правят се възможни преводни паралели спрямо съществуваща терминология на български.

Сложност на чуждия език

– внимава се за изрази – проверява се значението на изразите в dictionary.com или др. места, сравнява се значението на израза в дадената статия със семантично еквивалентни места в други статии по въпроса, проверява се употребата на израза в ангтлийски в гуугъл, ако не е известно

Превод, проверка и корекции

– Превежда се статията.

Машинният превод, както и преводът с ползване на компютърен SA Dictionary (съдържа 50 000 думи и изрази, което е много малко за английския език) са практики, които при липса на сериона опитност в езика – чуждия, и български – водят до грешки. Тоест за лично улеснение ползване на машинен превод или на SA за бързина и напомняне, а не за проверка на непознати думи, са възможни само за опитен лингвист преводач и не се препоръчват за начинаещи. Впрочем, като цяло се смята, че и двете пратики са изключително неправилни и не представляват професионален внимателен превод.

За това в добрите преводачески практики се ползват голями (над 100 000 думи), двуезични стандартни или в някаква терминологична област (юридически, икономически, философски и т.н.) речници и английски тълковни речници. Като в същото време се разчита и на собственото богатство на преводача от думи в собствения език, когато няма налични или адекватни речникови преводи, с които да изразят добре значенията от чуждия език. Това, обаче, не означава „измислянето“ на нови значения на английската дума.

Понякога знанията в собствения език са не по-малко важни от познанията в чуждия. Става дума особено за добро познаване различните стилистики, голям активен речников запас и прочее.

– Прочита се превода и се проверява дали звучи смислено и разбираемо на български.

– Правят се инверсии. Какво е инверсия? Изреченията в английски имат различен строеж и подредба за разлика от български и за да зазвучи текстът разбираемо на български някои неща като думи, изрази и цели изреченски пасажи трябва да минат преди или след други.

– Промяна на думи. На български при превод могат да се получат тавтологии, но също и неуместни, неочаквани, непредвидени символики, конотации, противоречия, синонимии, които ги няма в английски и за това, ако такива при превода се получат съответните думи се заменят с по-подходящи, които да запазят общия смисъл на статията и новината.

– Общ смисъл. Отново се проверява дали общият смисъл е добре, проверява се дали статията звучи добре с хубав български журналистически стил.

– Правят се правописни корекции.

Елементи на новината

– Заглавието. Заглавието е най-важната част от една статия. Върху него се отделя 2 по-голямо внимание. Първо при подбор на статия, после при изходния български текст. Заглавията могат да бъдат – неясни, двусмислени, обидни, пристрастни, недобре отразяващи новината, прекомерно дълги и т.н. Избират се статии с хубаво заглавие и хубав текст след това. Ясни, кратки и коректни заглавия.

– Снимки. Снимките са хубаво нещо за придружаване на един дори преводен текст. На английски взимането на снимка от някъде се нарича *** Photo. На български се пише – снимка източник (име на източника). Снимката обяснява новинарското съдържание.

Подготвяне за публикуване

– И накрая. Винаги е добре да може някой да изредактира статията, която е преведена от самите вас. Тоест да погледне източника и резултата. Във вестниците, агенциите и т.н. това се прави най-често от редактори на съответния отдел или от колеги журналисти, репортери. Ако публикувате превод на статия в собствен сайт или интернет клуб най-малкото може да накарате някой близък да прочете на български и да каже дали и какво е разбрал.

След публикацията

– Реакции на читателите. Рядко в бг новините имат смислени реакции от страна на читателите, но при поява на такива ги имайте предвид за бъдещото си писане и превеждане. Читателят може да бъде най-добрият коректор. Липсата на читателски реакции, като коментар на новината, също е лош показател, това или означава, че читателите не се вълнуат, или означава, че не са разбрали написаното. Макар, че понякога може да означава, че просто са съгласни с написаното.

– Реакции в другите медии. Имайте предвид, че понякога преведеното от вас моментално или със закъснение може да предизвика реакции в другите български медии или блогове, като отразяване на новината или коментирането й. Това означава отговорност преди всичко.

– Реакции в чуждите медии. Един превод на български, масовизиран из български медии след това бива преведен (парадоксално, а може би логично) на чужди езици за чужди медии като мнение на българските медии. Това означава двойна отговорност.
….
…. 

И така, надявам се да съм обяснила добре основните пунктове около журналистическия превод.

Успешно превеждане на всички журналисти, активисти и любители.
….
….

Бележки

Полезни сайтове:

– dictionary.com (значението според различни речници, в които има статия за дума или израз)
– en.wikipedia.org
– google.com
други речници:
– m-w.com (значение в Merriam Webstеr, има и етимологии)
– urbandictionary.com (за жаргонни изрази)

Теоретични области:

– Теория на превода

– Journalistic translation

Има такива курсове в списъците на университетските програми с китайски и японски език в чужбина, обучаващи в областта на превода, у нас тази дисциплина се преподава под формата на „Преводач-редактор“ (много странна формулировка наистина, с още по-странни курсове, които се предлагат, но пък и М.Кирова е там /както и навсякъде другаде!/) като магистърска степен към специалност Българска филология в СУ, повече подробности тук //типичен СУ нонсенс. Подобна на тази е магистърската програма MA/Diploma in Translation, Media and Cultural Transfer (има отношение и към китайски език)
Конференция на тема Translation in Global news, най-добрият текст е за превод от английски на китайски

– Приложната лингвистика (Applied Linguistics) и по конкретно прагматика или на английски Pragmatics.

Журналистическа стилистика:

– About.com

– AP Stylebook – 1. wiki issue, 2. About.com, 3. официален сайт, 4. основните правила

Уточнение: чуждата стилистика, особено що се отнася до правопис, писане на главни и малки букви, цифри и т.н. не се отнася до българската стилистика. Това е само информативно за английската.