linguistic inquiries

Не знам дали тази тема е популярна, но си струва да се разгледа теоретично, защото сме свикнали да мислим цитата като текст, като значим текст или като вмъкнат текст, който илюстрира, докато същия смисъл на „текст, който може да бъде разчетен“, който може да разказва и изразява, посочва могат да имат и видео и аудиоцитатите.

Например тук ще кача няколко аудио и видео цитата

Аудиоцитатите са от предаването Контрапункт за класическа музика на БНР.

(Кoнтрапункт) Това е контрапункт!

(Кoнтрапункт) Въздишки тежки

(Кoнтрапункт) Който си е сбъркал си е сбъркал

Това е един доста дълъг „видео цитат“, не добре изрязан и доста проточващ се, но все пак добър с това, че разказва за специфична случка от сериала:

 

Цитирането на текст, видео и аудиоцитирането са твърде различни. За един текст е достатъчно той да бъде преписан или копи-пейстнат, или запаметен и после „цитиран“, докато с аудио и видеоцитатите не е точно така. Стандартно аудио и видеоцитатите се нуждаят от техника, за да бъдат извлечени от един аудио или видеозапис, както и от съответния софтуер (и умения за боравене с него), съответно видеоцитатите изискват доста време, за разлика например от копи-пейста при обикновения текст. Но всъщност можем да видим, как един аудиозапис или изпълнение може да бъде цитиран и с думи, които да възпроизвеждат в ума „картината“/“звученето“ – един малко забавен пример е Кен-ли (тук дори не е необходимо цитирането на целия текст, защото самото „наименование“ на изпълнението извиква тази картина, но и цитиране като „Кен лии, тулибу дибу даучу.“ има почти същия смисъл като аудиоцитиране. Не е същото обаче с обикновени текстове на песни, където цитатът има по-скоро смисъла и се разбира като текстови цитат.)

Проблемът с аудио и видеоцитирането има отношение (естествено) и към авторските права. За разлика от текстовете, където теорията, като датираща поне от Аристотел, е не просто развита, но известна на повечето грамотни, тоест ясно е какво е текст, част, извадка от текста, цитат, също е известно и как се цитира – в кавички или в двойни скоби (на руски), за аудио и видеоцитатите няма конвенция, всъщност няма и съгласие какво е точно аудио и видеоцитат, а и тяхната употреба е ограничена. Не е ясно как точно се цитира с аудио и видеозапис. Може би това е, защото по-трудно мислим посочването в даден текст (като допълнение към текста, или дори като допълнение в друг аудио или видео формат) като възможно с аудио и видеозапис, или защото извличането на такива цитати е по-сложно отколкото директното им предаване например с текст. Но текстът не винаги може добре да предаде аудио и визуалната семантика, така че това е един негов недостатък в някои отношения. Можем да цитираме „Fuck you, Stacey Merkin“, но не и да цитираме движенията, самата реакция на Джени. И тук текстът ще служи като stripped out semantics, тоест семантика, която е лишена от доста от своите аспекти. Може би най-вече защото особено що се отнася до видеото, то се нуждае и от нарация, за да бъде предадено (ако се цитира в рамките на даден текст), но това не би било цитат, а по-скоро преразказ.

Всъщност аудиоцитирането в рамките на даден текст прави „семиотичния текст“ разнороден. Докато аудиоцитиране в рамките на едно аудио изпълнение запазва хомогенността. Можем да се запитаме и дали снимката е вид цитат, например цитат от една визуална ситуация, защото снимките особено имат характера на илюстриращи, показващи и прочее.

Проблемът с аудио и видеоцитатите имат отношение към авторското право, доколкото то обичайно третира аудио и видеопроизведенията като цялост, като неотменима цялост, и всяка част от нея бива обичайно третирана като обект на авторското право, тоест възможността или дори идеята за цитатност е отбягвана, игнорирана, отсъства. Аудио и видеопроизведенията не са третирани като текст, като значещи, като носители на семантика (макар че очевидно са), но по-скоро са третирани като „продукти“, доколкото маркетингово един продукт е винаги цялстен, тоест той се купува като цяло, а не се предлага на части. Проблемът с аудио и видеоцитирането обаче е по-скоро нов, свързан с интернет и новите мултимедийни технологии, доколкото например кинокритиката досега винаги си е служила предимно с думи, тоест с преразкази (на видеодетайли например) за текстове за списания или вестници, по-рядко, когато има излъчване по телевизията с видеоцитати, но и те са третирани по-скоро като „откъси“, като „показване на откъс от филма“, а не като цитати. И тук откъсът от филма служи по-скоро за да илюстрира уменията на режисьора или играта на даден актьор, а не толкова като „семантичен текст“ от определен сегмент от произведението. Което може донякъде да се разбира и като недостатък на самото кино или на масовото кино (Холивудски продукции), които биват обичайно разглеждани от кинокритиката, или на самата мейнстрийм кинокритика, която неглижира онова изплъзване на текста от „интенцията на автора“, многозначността, отпратките, хипертекстуалността и всичко останало, за което можем да се сетим като иначе доминиращи в литературната критика. Реално холивудското кино не би могло сериозно да даде материал за такива сложни анализи (което донякъде поставя въпроса дали това е изкуство или поне дали изобщо би могло да бъде третирано като високо изкуство), всъщност можем да сравним холивудските продукции с булевардните романи – те имат значението на разказ, който запълва времето (на езика на киното това е entertainment), докато сериозните романи, поезията имат доста повече характеристики от това. Например поезията определено по-скоро няма тази възможност да разнообразява или запълва времето, тя като цяло попада в дефиницията високо изкуство, докато при романите по-често има вариации. И тук донякъде възниква въпроса за това може би не съвсем правилно жанрово единство в киното и телевизията, доколкото филмите и сериалите не разказват по един и същи начин. Тоест можем да предположим, че например някои филми или сериали са по-различни жанрово, а не просто различаващи се по линията на високобюджетна или нискобюджетна продукция. (деленията на драма, хорър и т.н. не винаги са достатъчно добри, за да направят подобно разграничение, например в литературата имаме chicklit, което е название за определен тип романи, докато за „Сексът и градът“ като ли че няма подобна дефиниция, макар че очевидно този тип филми и сериали приспадат към същото, макар и по-често в телевизионен формат)

Но ако се върнем на идеята за цитатността, пример за видеоцитат в рамките на видеопроизведение може да е откъс от даден филм или музикален видеоклип, даван по телевизията, който е наблюдаван от героите във филма или сериала – съответно този откъс има по-скоро значението на цитат, доколкото появата му гарантира някакви специфични значения, тоест той не е случаен или случайно избран, а по-скоро се вписва, илюстрира или отговаря на конкретния момент.

Друг тип цитат може да е цитирането на текст, рецитирането в рамките на сериал или филм, независимо дали такъв текст е фикционален или действителен, тоест действително произведение. Речеви цитат на текст може да имаме и например в рамките на дадена лекция или изказване, макар че това не е съвсем еквивалентно на аудиоцитата, ако приемем, че има такъв на лекция, то тогава трябва да има по-скоро пускане на аудиозапис, а не речевото цитиране на текст или автор.

Всъщност идеята за аудио и видеоцитата е съвсем логична и самоочевидна, но за сега тяхната употреба е по-скоро ограничена.

Оказва се, че Божо има действително сериозни проблеми с това да се изказва по какъвто и да е било друг начин, освен просташкия. Това може да се види например ето тук: http://www.dnevnik.bg/942555, но в общи линии навсякъде се придържа към стандартното махленско говорене от линка към youtube от предния пост.

И две препратки към статии за мнения на жени по темата:

това е Валерия Фол, траколог

а това е феминистката Енея

Не си мислех, че скоро ще пиша статия, текст или каквото и да било в този блог. Още по-малко за Божо (Божидар Димитров, министър без портфейл). Защото името или ника (ако щете) донякъде самоизчерпват темата. Защото Божо вече, тоест отдавна, има собствено значение, нещо като неподправен вкус на мащерка – всички знаят какво е, но не може да се каже и определи точно. В случая с Божо това нещо е по-скоро смешно. Или поне беше… доскоро.

Както и да е. Все пак Божо ни изненада. И по този начин излезе от обичайната семантика на псевдоисторик предизвикващ нещо средно между умиление и малка доза циничен смях. И което е по-невероятното той успя да привлече към каузата си и съмишленик, в случая Дянков – много жалко. Всичко започна с бизнеса с мощи, което донякъде си беше в стила на Божо. Все пак трябва да се признае, че да потвърдиш официално, че това са мощи не на кой да е, а на Йоан Кръстител беше доста дръзко… дори и за Божо. Видимо успяхме да удивим и останалия свят, за сведение статия от СНН (коментарите също са интересни), което предизвика реакции като Шифърът на Божо съвсем закономерно. Но Божо изглежда този път се обиди, и видя в това завист (завист?!?) и за това нарече българският народ „шибан“, както впрочем и колегите си археолози и историци. И понеже нещата вече съвсем бяха излезли извън контрол Божо реши да нарича жените – български и руски – курви. Давайки съвети как „курвите“ да се забраждат, покриват с чаршафи, бурки и прочее, за да не предизвикват грешни помисли. Проблемите в това изказване са два. Това, че уважаемият… министър си позволява да нарича жените курви, българските жени, но и жените въобще както става ясно, и второто е, че им вменява някаква вина …. за това, че са жени. Тоест те трябва да се покриват че са жени, да покриват и прикриват своята женственост и прочее тези доразвити от неговите фенове, които смятат, че жените трябва да покриват едва ли не всяка част от тялото си. Тук се сещаме за филмът FOR NEDA. За съжаление го гледах точно преди Божо да успее да каже колко важно е да се забраждаме и забулваме. Разбира се Божо имаше предвид само в църквите, но анти-женската реторика винаги започва с плахите стъпки за да стигне много много по-далеч…. някъде в точката на FOR NEDA. Например от изказвания, че забрадките не са задължителни за мюсюлманките, но мъжете им можели да ги „навиват“ един вид да си слагат. На което аз му викам психически тормоз. Всъщност това си има друго име конкретно в семейната терапия, но няма да подхващаме точно тази тема тук.

Самият Божо преди време имал желанието мюсюлманите да се събличат и ги подтиквал към това. Ок, с което съм съгласна, защото забулването на мюсюлманките е не просто обличане или прекалено обличане, но в един момент се оказва упражняване на власт чрез о-мълчаване, чрез отнемането на социален статут, права, граждански права и прочее (вижте FOR NEDA). Но Божо твърде бързо забрави за думите си и вече смята, че жените трябва да се обличат. Той каза това през АВГУСТ, не през друг месец. И между другото каза това по повод на християнките на морето. Ами море е Божо, там хората ходят по бански, така е. Или може би трябва да въведем бурки за християнки по плажовете… не ми се мисли.

По-лошото е, че доста български мъже не виждат никакъв проблем в изказванията на Божо. Нито в шибани, нито в шибан народ, още по-малко в курви. Изглежда бъбгарските мъже, в голямата си част, смятат от една страна, че това е вярно, от друга страна, че така е редно да се говори. Някои напомниха и за репликата „лош материал“ и казаха, че Божо е един вид естественото развитие на цинизмите към обществото. Само че това е феминистки блог и все пак ще обърнем внимание на приказките и действията на Божо по отношение на жените, на жените по принцип и конкретно на жените в България. Божо освен министър на българите в чужбина се оказа и министър на вероизповеданията. Много интересно съвместителство и това донякъде обяснява защо Божо обича да се изказва на религиозни теми. Само че Божо е простак. Не само това, но и сексист. Да не говорим, че е алкохолик и едвам говори, не му се разбира. С две думи – абсолютно възмутително. В ден в който списание TIME пуска статия повдигаща въпроса за зверствата на мюсюлманите в Афганистан по отношение на жените, в който се коментира ставащото в Иран, отново на същата тема, Божо се изцепва по сексистки начин и третира жените като по-долни, подчинени, виновни и прочее същества. И не изпитва срам от това. Божо никога не изпитва срам. Нито за шибани, нито за курви и цици, не. Днес Божо е продължил с изказванията си, нападайки своите опоненти. Които впрочем не са чак толкова много за сега. Защото хората по някаква причина са свикнали да обиждат жените в България и не се притесняват да го правят публично. Даже изглежда е станало естествено министри и други политици да не спазват, ако не езиково приличие, то поне нормална човешка етика, и си плямпат и обиждат на поразия. Без изобщо да виждат собствените си карикатурни образи. Чувствайки се абсолютно недосегаеми и неподлежащи на какъвто и да е било тип критика. Сякаш това е нещо, което не ги касае. Липсвала бил позитивност, ние критиците сме трябвало да бъдем критични към себе си. Ами нека приемат малко и от собствените си съвети. Например позитивност от възможността на едни резултати от градивна външна критика, а защо не и самокритичност? How about that? Съмнявам се, то за подобно нещо се изисква поне известно ниво на интелигентност, което изглежда липсва. Божо дори не е баннат от публични изказвания, както беше забранено преди време на Дянков да дава интервюта. Напротив, Божо ни изненадва с всеки час и всяка минута.

Какво ли ще бъде следващото изказване на Божо. Чакаме и направо немеем.

Най-после една по-нова статия на блога, който изоставих известно време. Това не е точно статия, но линк към новите тенденции в социалната наука, интересно е доколко интердисциплинарно е това поле или тези полета да изследване:
– криминология
– право
– социални науки
– антропология
– либерална теория (self-identities)
и т.н.

Това е позиция предназначена за мъже и то от тип майноритис, малко дискриминационно, но е интересно…

Men and Violence: contextualising dangerousness in cultural transformations, PhD Studentship, University of Sheffield – School of Law

I feel bored in how phallogocentristic linguistic apologetics* of artical and proper writing in Bulgarian linguistics have turned into (self)humiliation for women and a reminder of their „penis unsufficiency“ and psychonalitic apologetics of the „penis envy“ constituting and legitimizing itself as a proper attitude towards Bulgarian language. The article in Bulgarian linguistics has always been a topic for reminding women of their proper sexual and gender behaviour with, for example, narrating Greek article (in Ancient Greek) in such ways: „Дръжте се за члена (хехехе)“** (in class studies, Sofia University).

Notes:

* in Bulgarian article is член:
– member
– article
– jargon penis
** „Keep up with the article/penis (hehehe)“

Супер дразнещо е, когато някакви хора искат да ти наложат някаква рамка от супер дразнещ и дървен китайски (демек произношение и записване на думи). Защо аз да не мога да си произнасям думите както си искам, и без това унифицираният руско-български вариант на пинин е толкова далеч от реалността и създава изцяло нов език на произношението, направо нов език, който е ~ на орrинала.

A = българо-руски пинин
B = китайски (със все диалектите)
C = пинин

A ~ C ~ B

A ~~ B

Ок, горната формула може и да не е много вярна, обаче се сещам за българоанглийския, който се преподаваше преди навсякъде… Сигурно още се преподава. С произношение, синтаксис и семантика много далеч от оригинала и по-скоро близо до някакъв дериватен на английския формален език за вътрешна българо-руска употреба.

„да живей живей българо-руската дружба“,

anyway

не твърдя, че знам точното произношение на китайски, нито че мога да го запиша лингвистично (макар, че принципно знам правилата за записване на произношение на думи), но дървения ни еквивалент няма нищо общо първо с оригинала, второ с моето собствено усещане за език, тоест както на английски всеки (native) си има свои лингвистични навици повече такова или помалко онакова произношение, тексастки, лондонски или тн акцент, макар че това не се отразява на записването на думите, които и без това са твърде далеч от което и да е било произношение, защо на моето произнасяне и моите лингвистични удобства трябва да се нанася рамка за усещане на език от преди сумати време.

7-мо издание

издаден септември 2006, обновен май 2007

(превод)

*редактира се, edited 13:54 06/01/2010*

Изтегли английския оригинал от тук.

Съдържание

Въведение

Материалът може да бъде намерен в друг (по-късен) превод на сайта на Джемини или другаде в мрежата, където джеминският превод евентуално може да бъде качен.

Справедливост, честност, акуратност и инклузивност

Речник на термините / език

Лесбийка / Гей / Бисексуален
Трансджендър
Обидна терминология, която трябва да се избягва
Клеветнически език
Проблематична терминология
Асошиейтед Прес, Ню Йорк Таймс и Вашингтон Поуст стилове

Във фокус

Брак
Граждански съюзи, домашни партньорства и осиновяване
Публчино мнение и гласове
Религия и вяра
Отразяване на криминални истории
Престъпления от омраза
ХИВ, СПИН и ЛГБТ общността
„Бивши гейове“ (ex-gays) и конверсивна терапия
Спорт и хомофобия
Директория на общностните ресурси

Въведение:

Справедливост, честност, акуратност и инклузивност

Все по-справедливото, честно, акуратно и инклузивно медийно отразяване е играло важна роля за увеличаване на публичното съзнаване и разбиране на живота на лесбийките, на гей, бисексуалните и транджендър хора (ЛГБТ). Въпреки това, много репортери, редактори и продуценти продължават да се изправят пред предизвикателства в отразяването на тези въпроси в нарастващо комплексен, често реторично променящ се климат. Медийното отразяване на нашата общност е станало, и продължава да бъде, нарастващо многоаспектно и дори с множество различни измерения, което отговаря едновременно на разнообразието на нашата общност и нарастващата видимост на нашите семейства и партньорски връзки. В резултат, отразяването на новини, правенето на репортажи върху това, остава буквално затънало в опростен, предвидим „про-гей“ или „анти-гей“ дуализъм, който е в ущърб и не е в услуга на читателите, търсещи информация върху разнообразието на мнения и опитности вътре в нашата общност. И както медийното отразяване на сексуалните злоупотреби в Католическата църква демонстрира, дезинформацията и липсата на добра концептуалност за нас и нашия начин на живот може да бъде коригирана, когато журналистите прилежно и усърдно проучат фактите и изложат митовете (с други думи твърденията, че най-вероятно гей-хората злоупотребяват с децата), които често са използвани срещу нас. Продължава да има нужда за журналистите да различават между опозициониращите гледни точки върху ЛГБТ въпросите и дефаматорната реторика, която поддържа предрасъдъците и дискриминацията. Докато клеветническите коментари могат да бъдат интересни като новина, то те не трябва вече да бъдат използвани така просто, за да осигуряват „баланс“ в една новинарска история.

За съжаление, анти-гей организации и институции продължават да виждат тяхната подстрекаваща реторика и неакуратни, сензацинолистчни изопачавания на ГЛ модус виведни, легитимирайки се чрез истории, статии и биографични очерци. Подобни включвания, независимо от най-добрите усилия на репортери, стремящи се за честно и акуратно отразяване и репортажност, девалюира качеството на журналистиката.

В ерата, в която животът на гей, лесбийките, бисексуалните и трансджендър нарастващо се пресича с преобладаващата насока на новинарско покриване на семейството, вярата, войната, политиката, спорта, развлеченията и цялата съвкупност на въпроси относно ЛГБТ, ние в Glaad сме задължени да предоставяме навременни и точни ресурси за журналистите. Glaad вярва, че най-доброто новинарско отразяване позвоялва на читателите, зрителите и слушателите да формират техните собствени заключения, базирани на фактологична информация и уместен контекст. Ние се обръщаме с молба към вас да ни бъдете от помощ в предоставянето на медийната аудитория на тази възможност във вашия репортаж върху ЛГБТ въпросите.

Лесбийка, гей, бисексуален/на
Речник на термините

(речникът на термините на Glaad ще бъде посочван първо с английското понятие и после в скоби евентуално с, ако има, български еквивалент, тоест този речник остава предимно кохерентен в рамките на английския език и речеви/текстови употреби, където е необходимо в речниковите дефиниции ще бъдат посочвани и английски понятия или морфология)

Biphobia (бифобия) Страх от бисексуални (bisexuals), често базиращ се на неверни и неакуратни стереотипи, включително асоциации с идентичността, промискуитета и заразяване с болести, предавани по полов път.

Bisexual (бисексуален) Индивид, който физически, романтично, емоционално и/или духовно изпитва привличане към мъже и жени. Бисексуалните не е необходимо да имат еднаква или равна сексуалана опитност с мъжете и жените, в действителност, те не се нуждаят от каквато и да било сексуална опитност, за да се идентифицират като бисексуални.

Civil Union (граждански съюз) Правно признаване на регистрираните еднополови връзки в Кънектикът, Ню Джърси и Вермонт (Виж Във фокус: Граждански съюзи, домашни партньорства и осиновяване)

Closeted (букв. за-гардероб-ен, стоящ в гардероба, производно от „coming out of the coloset“ – излизам от [скритото пространство на] гардероба = разкривам се. Тоест семантично има значението на „скрит, прикрит“, макар че това не е добър превод на български и по-неутралното абстрактно съществително „прикритост“ е по-адекватно като смислово съдържание на понятието) Описва някой/я, който/която не е прям/а, открит/а, (о)свободен/а в мисленето си и т.н., по отношение на неговата/нейната сексуална ориентация. (тук дву-граматичността на дефиниращото изречение е запазена)

Coming Out  (виж преводното обяснение на Closeted, на български често като каминг-аут, но и още разкриване, осъзнаване, виж конкретно статията в Уикипедия на български за „каминг аут„) Процес, който пресича и е иманетнен за целия живот (тоест не е временен процес или еднократно действие, според дефиницията на Glaad) и процес, който представлява само(въз)приемането. Хората възприемат, но и от-криват своята лесбиън, гей, бисексуална или трансджендър идентичност първо на самите себе си и след това чек могат да я разкрият на другите. Публичното идентифициране на нечия сексуална ориентация може да бъде, но може и да не е е част от процеса каминг-аут.

Domestic partnership (домашно партньорство) Гражданско или правно разпознаване на връзката между двама души (domеstic partners – партньори в домашното съжителство), което понякога се простира до ограничени протекции над тях (виж Във фокус: Граждански съюзи, Домашни партньорства и осиновяване).

Gay (гей, на български специално и като прилагателно и като съществително, включително с тенденцията да отразява както единствено, така и множествено число, заради пейоративния характер, наложил се от жаргонната употреба на гейове; понякога на български и като гей хора, за множественото число) На английски това е прилагателно, използвано да опише хората, които имат продължителни физически, романтични, емоционални и/или духовни привличания към хората от същия пол ([на английски] gay man, gay people) В съвремените контексти lesbian (съществително) е често предпочитан термин за жени. Избягвайте идентифицирането на гей хората като „homosexuals“  – на български „хомосексуалисти“, също дерогативно и обидно (виж Обидна терминология, която трябва да се избягва)

Heterosexual Man/Woman (хетеросексуален/а) Човек, чието продължително физическо, романтично, емоционално и/или духовно привличане към хората от противоположния пол. Също на английски и straight (на български straight е отново хетеросексуален, и за разлика от английски при нас „прав(олинеен)“, „прав(олинейн)а ориентация“ няма, но има израз „нормална ориентация“, който обаче по-скоро може да се причисли към Обидна терминология, която трябва да се избягва, тъй като семантично под-съдържа идеята за хомосексуалността като не-нормална, чрез антиномични лексикални съотношения, което вече без съмнение е обидно, но и грешно медикализиращо, виж становища на АПА организациите, например въпроси и отговори на АПА върху сексуалната ориентация).

Heterosexis (хетеросексистки) Поведение, отношение при което хетеросексуалността е единствената валидна сексуална ориентация. Често приема формата на игнориране на лесбийките, гей-мъжете и бисексуалните. Например: рубрика в която са показани множество двойки на деня на Свети Валентин и в която са пропуснати  еднополовите двойки.

Homosexual (хомосексуалист, и дори в някои наши медии озадачаващото съществително хомосексуалистка, става дума за съществителното, а не за прилагателното хомосексуален /homosexual/, по същия начин и на руски – гомосексуалист и дори съкратената форма гомосексуал) (виж Обидна терминология, която трябва да се избягва) Остарял клиничен термин, смятан за дерогативен и обиден от много гей-хора. Асошиейтед Прес, Ню Йорк Таймс и Вашингтон Поуст ограничават употребата на този термин. Гей (gay) и/или лесбийка (lesbian) акуратно описва хората, които са превлечени от хора от същия пол (важно е да се уточни, че за разлика от английските понятия, които еднакво добре фигурират като съществително и прилагателно, на български само гей се употребява като съществително и прилагателно, докато лесбийка е само съществително. В същото време лесбийски много често има обидно съдържание и е по-скоро терминология, която трябва да се избягва, като по-приемлив вариант е транслитерацията на английския термин lesbian, тоест лесбиън).

Homophobia (хомофобия) Страх от лесбийки и мъже, които са гей. Предрасъдък е обикновено по-правилното описание на омразата или антипатията към ЛГБТ хората.

Lesbian (лесбийка) Жена, която изпитва продължително физическсо, романтично, емоционално и/или духовно привличане към други жени. Избягвайте идентифицирането на лесбийките като „homosexuals“ (препоръката е валидна и на български за „хомосексуалисти“ или дори „хомосексуалистки“), това е дерогативен термин (виж Обидна терминология, която трябва да се избягва).

LGBT / GLBT  акроними за “lesbian, gay, bisexual and transgender” (ЛГБТ/ГЛБТ за „лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър“) Тези акроними са много често използвани, защото са по-включващи от гледна точка на разнообразието в общността.

Lifestyle (лайфстайл) (виж Обидна терминология, която трябва да се избягва) Неточен термин, често използван (в английски) от анти-гей екстремисти, за да омаловажат начина на живот на лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър (у нас макар и не със същото значение, но в тази посока е обидното „ексцентризъм“). Препоръчва се избягване на тази употреба. Тъй като няма хетеросексуален лайфстайл, така няма и лесбиън, гей, бисексуален и трансджендър лайфстайл-ове.

Openly Gay (понякога на български като „открито хомосексуален“, което обаче за разлика и дори противоположно на английския термин, българският вариант е по-скоро от вида Обидна терминология, която трябва да се избягва; тъй като реален еквивалент на английския термин липсва, удачна форма е транслитерация) Описва хора, които се самоидентифицират като лесбийки, гей и техния публичен и/или професионален живот. Също така openly lesbian, openly bisexual, openly transgender.

Outing (аутване, от „coming out of the closet“) Актът на публично деклариране (понякога базирано на слух и/или спекулация) или разкриване на нечия сексуална ориентация без съгласието на съответния човек. Смята се за неподходящо от голяма част от ЛГБТ общността.

Queer (куиър) Традиционно (бел. тоест в миналото в английски) е бил пейоративен термин, куиър е бил апроприиран от някои ЛГБТ хора, за да опише тяхната сексуалност и идентичност. Някои оценяват термина, заради неговото открито (бел. езиково) неподчинение и също, защото е включващ за цялата ЛГБТ общност. Все пак този термин не е универсално приет дори в самата ЛГБТ общност и за това трябва да бъде избягван, освен в случаите, в които някой се самоидентифицира по този начин.

Sexual Orientation (сексуална ориентация) Научно коректният термин за продължителните физическото, романтично, емоционално и/или духовно привличане към членове на същия и/или противоположния пол, включващ лесбиън, гей, бисексуална и хетеросексуална ориентация. Избягвайте термина сексуално предпочитание („sexual preference“), което е използвано (в английски), за да пред-положи, че да си гей или лесбийка е въпрос на избор и за това „подлежи на лечение“.

Sodomy Laws (закони за содомията) В историята използвани за селективно преследване на гей мъже, лесбийки или бисексуални, държавните закони често се отнасяли към тях като „закони за содомията“ и те са обявени за неконституционални от Върховния щат на САЩ в Лоурънс срещу Тексас (2003). „Содомия“ в никой случай не трябва да се използва за описването на гей, лесбиан или бисексуални връзки, сексуален акт или сексуалност.

Трансджендър
Речник на термините

Обща терминология

Sex (пол) Биологичната класификация на хората като жени и мъже. На новородените бебета се записва пол, базирано на комбинация от телесни характеристики: хромозоми, хормони, вътрешни репродуктивни органи и гениталии.

Gender Identity (полова/джендър идентичност) Нечие вътрешно, персонално усещане за това да бъдеш мъж или жена (момче или момиче). За трансджендър хората техният записан при раждането пол (birth-assigned sex) и тяхното собствено вътрешно чувство за джендър идентичност не съвпадат.

Gender Expression (букв. изразяване на пола, на български напр. „джендър код“) Външно манифестиране на нечия джендър идентичност, обикновено чрез „мъжко“, „женско“ или джендърно-вариращо поведение, облекло, прическа, глас или телесни характеристики. Обикновено трансджендър хората търсят начин да направят така, че тяхното изразяване на пола да съотвества на джендърната им идентичност повече, отколкото на техния пол по рождение.

Sexual Orientation (сексуална ориентация – в случая на трансджендърните хора) Описва продължителните индивидуални физически, романтични, емоционални и/или духовни привличания към някой друг. Джендърната идентичност и сексуалната ориентация не са едно и също. Трансджендърните хора могат да бъдат хетеросексуални, лесбийки, гей или бисексуални. Например, мъж, който става жена и е привлечен от други жени ще бъде идентифициран като лесбийка.

Специфична трансджендър терминология

Transgender (трансджендър) Ъмбрела термин за хора, чиято джендърна идентичност и/или израз на пола се различава от техния пол по рождение. Терминът може да включва, но не е ограничен до: трассексуални (transsexuals), кросдресъри (cross-dressers) и други джендърно-вариативни хора. Трансджендър хорта могат да се идентифицираткато F2M (female-to-male, FTM, буквално „жена-към-мъж“) или M2F (male-to-female, MTF, буквално „мъж-към-жена“). Използвайте описателнитетермини (трансджендър, транссексуален, кросдресър, F2M или M2F), които са предпочитани индивидуално от дадения човек. Трансджендър хората могат, но може и да не решат да променят телата си хормонално и/или хирургично.

Transsexual (транссексуален) Остарял термин (в английски), който произлиза от медицинските и психологически общности. Много трансджендър хора предпочитат терминът „трансджендър“ пред „транссексуален“. В същото време някои трассексуални хора все още предпочитат този термин да бъде употребяван, за да ги опише. Все пак, за разлика от „трансджендър“, „транссексуален“ не е ъмбрела термин, тъй като много трансджендър хора не се идентифицират като транссексуални (бел. прев. много често на английски под транссексуален за разлика от трансджендър се имапредвид онези, които променят или желаят да променят пола си). Най-добре е да попитате кой термин е предпочитан от конкретния трансджендър човек.

Transvestite (травестит) Дерогативно. Виж Кросдресинг (Cross-Dressing).

Transition (букв. преход, промяна; промяна на пола) Промяната на нечий пол не е процедура от една стъпка; това е комплексен процес, който се възниква през дълъг период на време. Промяната на пола включва някои или всички от следните културни, правни и медицински промени и уреждания: съобщаване на семейството, приятели и/или колеги; промяна на името и/или пола в правните документи; хормонална терапия; и вероятно (макар не винаги) някаква форма на хирургическа намеса и промяна.

Sex Reassignment или също Transition Surgery (букв. преопределяне на пола, хирургична промяна на пола) Отнася се до хирургичната промяна и е само малка част от процеса на промяна на пола. Предпочитан термин (в английски) пред “sex change operation” (операция за промяна на пола). Не всички трансджендър хора избират да имат или съответно могат да си позволят хирургичната промяна на пола. Журналистите трябва да избягват прекомерното наблягане на важността на хирургичната промяна за транзитивния процес.

Cross-Dressing (кросдресинг) Когато са носени дрехи, традиционно асоциирани с хора от другия пол. Кросдресърите обикновено се чувстват комфортно в техния си пол по рождение и не желаят да го променят. Кросдресър НЕ трябва да се използва за да опише някой, който е променил пола си, тоест е решил да е през цялото време от другия пол. Кросдресинга е форма на джендър изразност и не е непременно свързана с еротична активност. Кросдресигът не е индикатив за сексуална ориентация.
Текстът продължава, следете редакциите.