linguistic inquiries

Archive for the ‘English’ Category

Най-после една по-нова статия на блога, който изоставих известно време. Това не е точно статия, но линк към новите тенденции в социалната наука, интересно е доколко интердисциплинарно е това поле или тези полета да изследване:
– криминология
– право
– социални науки
– антропология
– либерална теория (self-identities)
и т.н.

Това е позиция предназначена за мъже и то от тип майноритис, малко дискриминационно, но е интересно…

Men and Violence: contextualising dangerousness in cultural transformations, PhD Studentship, University of Sheffield – School of Law

Реклама

I feel bored in how phallogocentristic linguistic apologetics* of artical and proper writing in Bulgarian linguistics have turned into (self)humiliation for women and a reminder of their „penis unsufficiency“ and psychonalitic apologetics of the „penis envy“ constituting and legitimizing itself as a proper attitude towards Bulgarian language. The article in Bulgarian linguistics has always been a topic for reminding women of their proper sexual and gender behaviour with, for example, narrating Greek article (in Ancient Greek) in such ways: „Дръжте се за члена (хехехе)“** (in class studies, Sofia University).

Notes:

* in Bulgarian article is член:
– member
– article
– jargon penis
** „Keep up with the article/penis (hehehe)“

Супер дразнещо е, когато някакви хора искат да ти наложат някаква рамка от супер дразнещ и дървен китайски (демек произношение и записване на думи). Защо аз да не мога да си произнасям думите както си искам, и без това унифицираният руско-български вариант на пинин е толкова далеч от реалността и създава изцяло нов език на произношението, направо нов език, който е ~ на орrинала.

A = българо-руски пинин
B = китайски (със все диалектите)
C = пинин

A ~ C ~ B

A ~~ B

Ок, горната формула може и да не е много вярна, обаче се сещам за българоанглийския, който се преподаваше преди навсякъде… Сигурно още се преподава. С произношение, синтаксис и семантика много далеч от оригинала и по-скоро близо до някакъв дериватен на английския формален език за вътрешна българо-руска употреба.

„да живей живей българо-руската дружба“,

anyway

не твърдя, че знам точното произношение на китайски, нито че мога да го запиша лингвистично (макар, че принципно знам правилата за записване на произношение на думи), но дървения ни еквивалент няма нищо общо първо с оригинала, второ с моето собствено усещане за език, тоест както на английски всеки (native) си има свои лингвистични навици повече такова или помалко онакова произношение, тексастки, лондонски или тн акцент, макар че това не се отразява на записването на думите, които и без това са твърде далеч от което и да е било произношение, защо на моето произнасяне и моите лингвистични удобства трябва да се нанася рамка за усещане на език от преди сумати време.