linguistic inquiries

Archive for the ‘Visual Semiotics’ Category

Не знам дали тази тема е популярна, но си струва да се разгледа теоретично, защото сме свикнали да мислим цитата като текст, като значим текст или като вмъкнат текст, който илюстрира, докато същия смисъл на „текст, който може да бъде разчетен“, който може да разказва и изразява, посочва могат да имат и видео и аудиоцитатите.

Например тук ще кача няколко аудио и видео цитата

Аудиоцитатите са от предаването Контрапункт за класическа музика на БНР.

(Кoнтрапункт) Това е контрапункт!

(Кoнтрапункт) Въздишки тежки

(Кoнтрапункт) Който си е сбъркал си е сбъркал

Това е един доста дълъг „видео цитат“, не добре изрязан и доста проточващ се, но все пак добър с това, че разказва за специфична случка от сериала:

 

Цитирането на текст, видео и аудиоцитирането са твърде различни. За един текст е достатъчно той да бъде преписан или копи-пейстнат, или запаметен и после „цитиран“, докато с аудио и видеоцитатите не е точно така. Стандартно аудио и видеоцитатите се нуждаят от техника, за да бъдат извлечени от един аудио или видеозапис, както и от съответния софтуер (и умения за боравене с него), съответно видеоцитатите изискват доста време, за разлика например от копи-пейста при обикновения текст. Но всъщност можем да видим, как един аудиозапис или изпълнение може да бъде цитиран и с думи, които да възпроизвеждат в ума „картината“/“звученето“ – един малко забавен пример е Кен-ли (тук дори не е необходимо цитирането на целия текст, защото самото „наименование“ на изпълнението извиква тази картина, но и цитиране като „Кен лии, тулибу дибу даучу.“ има почти същия смисъл като аудиоцитиране. Не е същото обаче с обикновени текстове на песни, където цитатът има по-скоро смисъла и се разбира като текстови цитат.)

Проблемът с аудио и видеоцитирането има отношение (естествено) и към авторските права. За разлика от текстовете, където теорията, като датираща поне от Аристотел, е не просто развита, но известна на повечето грамотни, тоест ясно е какво е текст, част, извадка от текста, цитат, също е известно и как се цитира – в кавички или в двойни скоби (на руски), за аудио и видеоцитатите няма конвенция, всъщност няма и съгласие какво е точно аудио и видеоцитат, а и тяхната употреба е ограничена. Не е ясно как точно се цитира с аудио и видеозапис. Може би това е, защото по-трудно мислим посочването в даден текст (като допълнение към текста, или дори като допълнение в друг аудио или видео формат) като възможно с аудио и видеозапис, или защото извличането на такива цитати е по-сложно отколкото директното им предаване например с текст. Но текстът не винаги може добре да предаде аудио и визуалната семантика, така че това е един негов недостатък в някои отношения. Можем да цитираме „Fuck you, Stacey Merkin“, но не и да цитираме движенията, самата реакция на Джени. И тук текстът ще служи като stripped out semantics, тоест семантика, която е лишена от доста от своите аспекти. Може би най-вече защото особено що се отнася до видеото, то се нуждае и от нарация, за да бъде предадено (ако се цитира в рамките на даден текст), но това не би било цитат, а по-скоро преразказ.

Всъщност аудиоцитирането в рамките на даден текст прави „семиотичния текст“ разнороден. Докато аудиоцитиране в рамките на едно аудио изпълнение запазва хомогенността. Можем да се запитаме и дали снимката е вид цитат, например цитат от една визуална ситуация, защото снимките особено имат характера на илюстриращи, показващи и прочее.

Проблемът с аудио и видеоцитатите имат отношение към авторското право, доколкото то обичайно третира аудио и видеопроизведенията като цялост, като неотменима цялост, и всяка част от нея бива обичайно третирана като обект на авторското право, тоест възможността или дори идеята за цитатност е отбягвана, игнорирана, отсъства. Аудио и видеопроизведенията не са третирани като текст, като значещи, като носители на семантика (макар че очевидно са), но по-скоро са третирани като „продукти“, доколкото маркетингово един продукт е винаги цялстен, тоест той се купува като цяло, а не се предлага на части. Проблемът с аудио и видеоцитирането обаче е по-скоро нов, свързан с интернет и новите мултимедийни технологии, доколкото например кинокритиката досега винаги си е служила предимно с думи, тоест с преразкази (на видеодетайли например) за текстове за списания или вестници, по-рядко, когато има излъчване по телевизията с видеоцитати, но и те са третирани по-скоро като „откъси“, като „показване на откъс от филма“, а не като цитати. И тук откъсът от филма служи по-скоро за да илюстрира уменията на режисьора или играта на даден актьор, а не толкова като „семантичен текст“ от определен сегмент от произведението. Което може донякъде да се разбира и като недостатък на самото кино или на масовото кино (Холивудски продукции), които биват обичайно разглеждани от кинокритиката, или на самата мейнстрийм кинокритика, която неглижира онова изплъзване на текста от „интенцията на автора“, многозначността, отпратките, хипертекстуалността и всичко останало, за което можем да се сетим като иначе доминиращи в литературната критика. Реално холивудското кино не би могло сериозно да даде материал за такива сложни анализи (което донякъде поставя въпроса дали това е изкуство или поне дали изобщо би могло да бъде третирано като високо изкуство), всъщност можем да сравним холивудските продукции с булевардните романи – те имат значението на разказ, който запълва времето (на езика на киното това е entertainment), докато сериозните романи, поезията имат доста повече характеристики от това. Например поезията определено по-скоро няма тази възможност да разнообразява или запълва времето, тя като цяло попада в дефиницията високо изкуство, докато при романите по-често има вариации. И тук донякъде възниква въпроса за това може би не съвсем правилно жанрово единство в киното и телевизията, доколкото филмите и сериалите не разказват по един и същи начин. Тоест можем да предположим, че например някои филми или сериали са по-различни жанрово, а не просто различаващи се по линията на високобюджетна или нискобюджетна продукция. (деленията на драма, хорър и т.н. не винаги са достатъчно добри, за да направят подобно разграничение, например в литературата имаме chicklit, което е название за определен тип романи, докато за „Сексът и градът“ като ли че няма подобна дефиниция, макар че очевидно този тип филми и сериали приспадат към същото, макар и по-често в телевизионен формат)

Но ако се върнем на идеята за цитатността, пример за видеоцитат в рамките на видеопроизведение може да е откъс от даден филм или музикален видеоклип, даван по телевизията, който е наблюдаван от героите във филма или сериала – съответно този откъс има по-скоро значението на цитат, доколкото появата му гарантира някакви специфични значения, тоест той не е случаен или случайно избран, а по-скоро се вписва, илюстрира или отговаря на конкретния момент.

Друг тип цитат може да е цитирането на текст, рецитирането в рамките на сериал или филм, независимо дали такъв текст е фикционален или действителен, тоест действително произведение. Речеви цитат на текст може да имаме и например в рамките на дадена лекция или изказване, макар че това не е съвсем еквивалентно на аудиоцитата, ако приемем, че има такъв на лекция, то тогава трябва да има по-скоро пускане на аудиозапис, а не речевото цитиране на текст или автор.

Всъщност идеята за аудио и видеоцитата е съвсем логична и самоочевидна, но за сега тяхната употреба е по-скоро ограничена.

Не си мислех, че скоро ще пиша статия, текст или каквото и да било в този блог. Още по-малко за Божо (Божидар Димитров, министър без портфейл). Защото името или ника (ако щете) донякъде самоизчерпват темата. Защото Божо вече, тоест отдавна, има собствено значение, нещо като неподправен вкус на мащерка – всички знаят какво е, но не може да се каже и определи точно. В случая с Божо това нещо е по-скоро смешно. Или поне беше… доскоро.

Както и да е. Все пак Божо ни изненада. И по този начин излезе от обичайната семантика на псевдоисторик предизвикващ нещо средно между умиление и малка доза циничен смях. И което е по-невероятното той успя да привлече към каузата си и съмишленик, в случая Дянков – много жалко. Всичко започна с бизнеса с мощи, което донякъде си беше в стила на Божо. Все пак трябва да се признае, че да потвърдиш официално, че това са мощи не на кой да е, а на Йоан Кръстител беше доста дръзко… дори и за Божо. Видимо успяхме да удивим и останалия свят, за сведение статия от СНН (коментарите също са интересни), което предизвика реакции като Шифърът на Божо съвсем закономерно. Но Божо изглежда този път се обиди, и видя в това завист (завист?!?) и за това нарече българският народ „шибан“, както впрочем и колегите си археолози и историци. И понеже нещата вече съвсем бяха излезли извън контрол Божо реши да нарича жените – български и руски – курви. Давайки съвети как „курвите“ да се забраждат, покриват с чаршафи, бурки и прочее, за да не предизвикват грешни помисли. Проблемите в това изказване са два. Това, че уважаемият… министър си позволява да нарича жените курви, българските жени, но и жените въобще както става ясно, и второто е, че им вменява някаква вина …. за това, че са жени. Тоест те трябва да се покриват че са жени, да покриват и прикриват своята женственост и прочее тези доразвити от неговите фенове, които смятат, че жените трябва да покриват едва ли не всяка част от тялото си. Тук се сещаме за филмът FOR NEDA. За съжаление го гледах точно преди Божо да успее да каже колко важно е да се забраждаме и забулваме. Разбира се Божо имаше предвид само в църквите, но анти-женската реторика винаги започва с плахите стъпки за да стигне много много по-далеч…. някъде в точката на FOR NEDA. Например от изказвания, че забрадките не са задължителни за мюсюлманките, но мъжете им можели да ги „навиват“ един вид да си слагат. На което аз му викам психически тормоз. Всъщност това си има друго име конкретно в семейната терапия, но няма да подхващаме точно тази тема тук.

Самият Божо преди време имал желанието мюсюлманите да се събличат и ги подтиквал към това. Ок, с което съм съгласна, защото забулването на мюсюлманките е не просто обличане или прекалено обличане, но в един момент се оказва упражняване на власт чрез о-мълчаване, чрез отнемането на социален статут, права, граждански права и прочее (вижте FOR NEDA). Но Божо твърде бързо забрави за думите си и вече смята, че жените трябва да се обличат. Той каза това през АВГУСТ, не през друг месец. И между другото каза това по повод на християнките на морето. Ами море е Божо, там хората ходят по бански, така е. Или може би трябва да въведем бурки за християнки по плажовете… не ми се мисли.

По-лошото е, че доста български мъже не виждат никакъв проблем в изказванията на Божо. Нито в шибани, нито в шибан народ, още по-малко в курви. Изглежда бъбгарските мъже, в голямата си част, смятат от една страна, че това е вярно, от друга страна, че така е редно да се говори. Някои напомниха и за репликата „лош материал“ и казаха, че Божо е един вид естественото развитие на цинизмите към обществото. Само че това е феминистки блог и все пак ще обърнем внимание на приказките и действията на Божо по отношение на жените, на жените по принцип и конкретно на жените в България. Божо освен министър на българите в чужбина се оказа и министър на вероизповеданията. Много интересно съвместителство и това донякъде обяснява защо Божо обича да се изказва на религиозни теми. Само че Божо е простак. Не само това, но и сексист. Да не говорим, че е алкохолик и едвам говори, не му се разбира. С две думи – абсолютно възмутително. В ден в който списание TIME пуска статия повдигаща въпроса за зверствата на мюсюлманите в Афганистан по отношение на жените, в който се коментира ставащото в Иран, отново на същата тема, Божо се изцепва по сексистки начин и третира жените като по-долни, подчинени, виновни и прочее същества. И не изпитва срам от това. Божо никога не изпитва срам. Нито за шибани, нито за курви и цици, не. Днес Божо е продължил с изказванията си, нападайки своите опоненти. Които впрочем не са чак толкова много за сега. Защото хората по някаква причина са свикнали да обиждат жените в България и не се притесняват да го правят публично. Даже изглежда е станало естествено министри и други политици да не спазват, ако не езиково приличие, то поне нормална човешка етика, и си плямпат и обиждат на поразия. Без изобщо да виждат собствените си карикатурни образи. Чувствайки се абсолютно недосегаеми и неподлежащи на какъвто и да е било тип критика. Сякаш това е нещо, което не ги касае. Липсвала бил позитивност, ние критиците сме трябвало да бъдем критични към себе си. Ами нека приемат малко и от собствените си съвети. Например позитивност от възможността на едни резултати от градивна външна критика, а защо не и самокритичност? How about that? Съмнявам се, то за подобно нещо се изисква поне известно ниво на интелигентност, което изглежда липсва. Божо дори не е баннат от публични изказвания, както беше забранено преди време на Дянков да дава интервюта. Напротив, Божо ни изненадва с всеки час и всяка минута.

Какво ли ще бъде следващото изказване на Божо. Чакаме и направо немеем.

Excellent site for Soviet art/Отличен сайт за съветско и комунистическо изкуство:

http://soviethistory.org/

Дефиниция:

Журналистически превод е превод от чужд език (от чужди медии) на български, на родния език на новина, новинарска статия за български медии, сайтове, блогове и т.н.
….

Източници на новини

От къде идват новините? Новинарските източници се делят на няколко типа, но като цяло на два основни:

а. Новинарски агенции
б. Новинарски медии

Тук по-долу като „източник на новини“ ще се разбира новинарската агенция и агенции.
….

Новинарските агенции

Агенциите обикновено имат представители в цял свят, това са репортери и фотографи (фоторепортери), а също и представителства (тоест офиси), и тяхна задача е да откриват, записват, представят и предават локалните новини.

Една и съща новина може да се предаде от няколко новинарски агенции. Новинарските агенции не анализират новината, те рядко предоставят анализ и правят това едва след като многократно са я отразили, тоест те я отразяват в най-чист, ясен,четивен, недвусмислен и особено (както се предполага) неутрален вид.

Снимки

Обикновено една новина е придружена със снимки. Де факто източник на повечето снимки в пресата са новинарските агенции, които имат отделни секции, занимаващи се изключително и само със снимковото представяне на една новина. Тези секции са огромни бази от снимки, обикновено предоставяни платено на сайтовете на новинарските агенции.
….

Новинарските медии

Новинарските медии са:
1. Вестници
2. Новинарски уеб-сайтове
3. Телевизии
4. Радиа

Големите национални и особено световни телевизии, вестници и радиа също имат уеб-сайтове. И някои областни вестници с големи тиражи имат добре поддържани уеб-сайтове (LA Times), но и по-малките като тираж регионални ветници често са представени в уеб-пространството (в.Черно Море).

Обикновено новинарските медии информират обществото, докато новинарските агенции информират медиите.
….

Алтернативни източници на новини

Алтернативни новинарски източници са:

1. Блогове – на първо място за алтернативен източник на новини в страни, където има труден граничен достъп, има замъглена информационност, локалните новинарски агенции не предават правилно новините, заради тоталитарни режими, а чуждите репортери нямат достъп или са малко в страната, се смятат и блоговете от съответната страна или регион.

2. Лични или дисидентски, опозиционни сайтове. Същото като блоговете.

3. Информационни секции в иначе неновинарски сайтове – правителствени, организационни, университетски и всякакви други сайтове. Понякога тук информацията се дава във формата Прес информация, а друг път направо се съобщава на сайта в съответен раздел за новини.

….

Малките или локалните новинарски източници и медии

Когато се предават локални новини дори от Таймс, трябва да се има предвид, че локалните новинарски източници са вероятно най-близо до истината, и дори Таймс и ББС могат да допуснат (макар и рядко) грешка. Също така локалните източници могат да предлагат допълнителни уточняващи подробности или по-ценни анализи.

Новинарските медии използват новинарските източници и в някои случаи имат и собствени журналисти и репортери в съответната страна, но не винаги.

Предварителни проучвания
Преди една новина да бъде преведена тя трябва да бъде прочетена и разбрана.

Обикновено прочитането на един източник, бил той ББС, при непознаване на локални особености, история, факти и особено при недобро познаване на английски език е изключително грешна практика. Тоест фактът, че ББС има статия не означава „дай да пуснем Гуугъл преводачката и да я плеснем като превод в (нашия) новинарски вестник, новинарска агенция, новинарски сайт, в личния блог или някой интернет форум“.

Политическа и/или историческа конкретика

– Исторически и политически факти. Проверява се – ако не е известно – историческото и понастоящем политическо третиране на въпроса в съотвената страна и дори регион. Проверява се политическата система на управление в страната, заедно с икономическата ситуация (ако не е известно). 

– История на самата новина. Проверява се дали самата новина няма предистория.

При превод, който не взима под внимание друго освен статията и, който превежда без сериозни знания за новината, съответната страна плюс непознаване на чуждия език, освен неяснотите, които обикновено произтичат, текстът на български се пълни и с фактологични грешки. Възможно е като резултат да се получи дори напълно противоположна или коренно различна по смисъл статия.

За това, когато се превеждат новини се изисква аналитичен превод и …журналистически подход.

Трябва да се има предвид, че:

1. медиите не са безпристрастни (в това число и големите медии като Таймс и т.н. също имат политически уклони, национални предпочитания)
2. медиите избират по-кратко или по-дълго отразяване на новината в завсимост от своите политики по отразяване на тематиката, региона и локалните новини

След като новината се прочете в съответната голяма медия (ББС), трябва да се прочете и в нейния източник (напр. Асошиейтед прес), но също и друг, различен аналогичен или локален източник. Едва тогава се пристъпва към превеждане.

Най-добре е да се прочете на 2-3 или повече места и медии, и да се избере медията, която най-безпристрастно, точно, коректно, обобщаващо, цялостно и прочее е представила новината. Избор между ББС, Таймс, Льо Монд и т.н.

Ако никоя медия не е представила новината достатъчно добре се гледа дали изочникът (агенцията) не я е представил най-добре.

Понякога един превод на един източник не е достатъчен. В такива случаи е добре статията да се напише авторски (като се използват различните прочетени материали), а не да се превежда.

– след като политическите факти и журналистически фактори и елементи са проверени и изяснени по отношение на новината и е избран източник, преведени са имената, институционалните названия и прочее се започва превод на статията, която е избрана.

….

Превод

….
Първи стъпки

– Всички имена – лични, на градове и т.н. – се преглежда дали не са били кирилизирани или усвоени по някакъв начин на български и особено в българските медии.
– Проверява се дали новината не е преведена вече у нас. Ако да – история на превеждането й.
– Ако не, преглежда се дали имената ги няма в Уики на български или в руска уики или руски медии.
– Ако не, преглеждат се правилата за пренасяне на чужди имена от съответния език на български. (Правила за произношение на съответния език, правила за кирилизация от съответния език)

По-нататък

– Институционална и правна система: дори и статията да е превеждана, за по-голяма сигурност се гледа в Уики на английски особено за каква правна и институционална система става дума, кое спрямо кое и как идва. Правят се възможни преводни паралели спрямо съществуваща терминология на български.

Сложност на чуждия език

– внимава се за изрази – проверява се значението на изразите в dictionary.com или др. места, сравнява се значението на израза в дадената статия със семантично еквивалентни места в други статии по въпроса, проверява се употребата на израза в ангтлийски в гуугъл, ако не е известно

Превод, проверка и корекции

– Превежда се статията.

Машинният превод, както и преводът с ползване на компютърен SA Dictionary (съдържа 50 000 думи и изрази, което е много малко за английския език) са практики, които при липса на сериона опитност в езика – чуждия, и български – водят до грешки. Тоест за лично улеснение ползване на машинен превод или на SA за бързина и напомняне, а не за проверка на непознати думи, са възможни само за опитен лингвист преводач и не се препоръчват за начинаещи. Впрочем, като цяло се смята, че и двете пратики са изключително неправилни и не представляват професионален внимателен превод.

За това в добрите преводачески практики се ползват голями (над 100 000 думи), двуезични стандартни или в някаква терминологична област (юридически, икономически, философски и т.н.) речници и английски тълковни речници. Като в същото време се разчита и на собственото богатство на преводача от думи в собствения език, когато няма налични или адекватни речникови преводи, с които да изразят добре значенията от чуждия език. Това, обаче, не означава „измислянето“ на нови значения на английската дума.

Понякога знанията в собствения език са не по-малко важни от познанията в чуждия. Става дума особено за добро познаване различните стилистики, голям активен речников запас и прочее.

– Прочита се превода и се проверява дали звучи смислено и разбираемо на български.

– Правят се инверсии. Какво е инверсия? Изреченията в английски имат различен строеж и подредба за разлика от български и за да зазвучи текстът разбираемо на български някои неща като думи, изрази и цели изреченски пасажи трябва да минат преди или след други.

– Промяна на думи. На български при превод могат да се получат тавтологии, но също и неуместни, неочаквани, непредвидени символики, конотации, противоречия, синонимии, които ги няма в английски и за това, ако такива при превода се получат съответните думи се заменят с по-подходящи, които да запазят общия смисъл на статията и новината.

– Общ смисъл. Отново се проверява дали общият смисъл е добре, проверява се дали статията звучи добре с хубав български журналистически стил.

– Правят се правописни корекции.

Елементи на новината

– Заглавието. Заглавието е най-важната част от една статия. Върху него се отделя 2 по-голямо внимание. Първо при подбор на статия, после при изходния български текст. Заглавията могат да бъдат – неясни, двусмислени, обидни, пристрастни, недобре отразяващи новината, прекомерно дълги и т.н. Избират се статии с хубаво заглавие и хубав текст след това. Ясни, кратки и коректни заглавия.

– Снимки. Снимките са хубаво нещо за придружаване на един дори преводен текст. На английски взимането на снимка от някъде се нарича *** Photo. На български се пише – снимка източник (име на източника). Снимката обяснява новинарското съдържание.

Подготвяне за публикуване

– И накрая. Винаги е добре да може някой да изредактира статията, която е преведена от самите вас. Тоест да погледне източника и резултата. Във вестниците, агенциите и т.н. това се прави най-често от редактори на съответния отдел или от колеги журналисти, репортери. Ако публикувате превод на статия в собствен сайт или интернет клуб най-малкото може да накарате някой близък да прочете на български и да каже дали и какво е разбрал.

След публикацията

– Реакции на читателите. Рядко в бг новините имат смислени реакции от страна на читателите, но при поява на такива ги имайте предвид за бъдещото си писане и превеждане. Читателят може да бъде най-добрият коректор. Липсата на читателски реакции, като коментар на новината, също е лош показател, това или означава, че читателите не се вълнуат, или означава, че не са разбрали написаното. Макар, че понякога може да означава, че просто са съгласни с написаното.

– Реакции в другите медии. Имайте предвид, че понякога преведеното от вас моментално или със закъснение може да предизвика реакции в другите български медии или блогове, като отразяване на новината или коментирането й. Това означава отговорност преди всичко.

– Реакции в чуждите медии. Един превод на български, масовизиран из български медии след това бива преведен (парадоксално, а може би логично) на чужди езици за чужди медии като мнение на българските медии. Това означава двойна отговорност.
….
…. 

И така, надявам се да съм обяснила добре основните пунктове около журналистическия превод.

Успешно превеждане на всички журналисти, активисти и любители.
….
….

Бележки

Полезни сайтове:

– dictionary.com (значението според различни речници, в които има статия за дума или израз)
– en.wikipedia.org
– google.com
други речници:
– m-w.com (значение в Merriam Webstеr, има и етимологии)
– urbandictionary.com (за жаргонни изрази)

Теоретични области:

Теория на превода

– Journalistic translation

Има такива курсове в списъците на университетските програми с китайски и японски език в чужбина, обучаващи в областта на превода, у нас тази дисциплина се преподава под формата на „Преводач-редактор“ (много странна формулировка наистина, с още по-странни курсове, които се предлагат, но пък и М.Кирова е там /както и навсякъде другаде!/) като магистърска степен към специалност Българска филология в СУ, повече подробности тук //типичен СУ нонсенс. Подобна на тази е магистърската програма MA/Diploma in Translation, Media and Cultural Transfer (има отношение и към китайски език)
Конференция на тема Translation in Global news, най-добрият текст е за превод от английски на китайски

Приложната лингвистика (Applied Linguistics) и по конкретно прагматика или на английски Pragmatics.

Журналистическа стилистика:

About.com

– AP Stylebook – 1. wiki issue, 2. About.com, 3. официален сайт, 4. основните правила

Уточнение: чуждата стилистика, особено що се отнася до правопис, писане на главни и малки букви, цифри и т.н. не се отнася до българската стилистика. Това е само информативно за английската.

Визуалната семиотика изучава значенията и тяхното производство в образите и изображенията. Тя може да бъде свързана с общата семиотика, както и с лингвистичната семиотика и въобще лингвистиката, тя е част от теориите на комуникацията, и специфично теориите на визуалната комуникация.

Визуалната комуникация е предаването на идеи и информация чрез  форми, които могат да „се прочетат“  или погледнат. В този смисъл се говори за „визуални текстове“. Едни от интересните обекти на изследване на теориите на визуалната комуникация са иконата, илюстрацията и цветът.

Сред направленията във визуалната семантика е Рекурсивната визуална семантика (РВС), която изследва последователните и повтарящите се модели на производство на образи (особено в компютърните науки във връзка с озаглавяването на изображения, визуалното търсене в търсачките, съставянето на компютърни и CD албуми от снимки и т.н.). Пример е статията Discovering consumer RVS in consumer fotographs.

Библиография:

1. Painting with words, writing with pictures by Franco Ricci google books