linguistic inquiries

Политически коректното говорене за хомосексуалността

Posted on: юни 23, 2009

или

защо някои употреби ни обиждат?

 

Този текст ще си отговори на въпроса защо хомосексуалните смятат за неприемливи някои думи и предпочитат други, когато се говори за тях, и защо те биха искали да има промяна по отношение на едно по-коректно говорене за хомосексуалността в България. С този текст се надявам да се даде светлина върху въпроса кое ни дискриминира езиково, кое ни накърнява като сексуално различни и обижда в думи като хомосексуализъм и хомосексуалист. Зная, че по въпроса по политическата коректност, както и употребата на тези точно думи може да се каже много, но ще спестя разтегливостта на отклоненията, цитиранията (текстът прави само едно изключение с цитат по-долу) и прочее с оглед на краткостта.

 

Съпричастието

 Напоследък всички казват или поне твърдят, че са толерантни, че проявяват разбиране и дори съпричастност към хомосексуалните в България, интересуват се от техните преживявания, емоции, проблеми, общности и прочее, и това действително в много случаи е така. Това, което прави впечатление в същото време е, че хетеросексуалните продължават да наричат в официалните стилове на говорене хомосексуалните хомосексуалисти и хомосексуалността хомосексуализъм.

 Преди да направя разграничение между тези на пръв поглед синонимични (1) и очевидно произхождащи от общ корен думи бих искала да обърна внимание, че за нас хомо- и бисексуалните в България има съвсем единодушно мнение, че думите, които употребяват хетеросексуалните за нас (тоест хомосексуалист и хомосексуализъм) имат изключително обиден характер и чуването им в ефир, прочитането им по вестници и употребата им дори в неформално общуване като разговори и прочее ни подтиска, обижда и огорчава, и поради тази причина те имат политически некоректно звучене.

 

 Политически коректният език

 Политическата коректност в езика е вече не чак толкова нова за нас българите. Не може да се отрече, че тя съществува солидно, особено сред новото поколение. Усеща се старанието да се говори за другите, за различните с нормален тон, с респект и с коректни думи. Все пак сред новото поколение това усилие за политическа коректност граничи с известна обърканост сред хаоса от нови европейски послания в едно с вялото и направо никакво интелектуално развитие на младежта, заради бума на културата на „известностите“ (culture of being fabulous and famous), чалгата и т.н. И все пак всички от младото покеление знаят и имат усет, че думи като педал, педерас са обидни и старателно ги избягват или употребяват с честота, много по-ниска в сравнение с поколения от преди 10, 20 или 30 години назад. Новото поколение използва предимно думата гей, тъй като интуитивно е разбрало, че тази формулировка е приемлива и не е неприятна, нито обижда хомосексуалните мъже, но е приемлива и за слуха на съпричастните им хомосексуални жени. Но това си остава един преимуществено жаргонен тип употреба, тя не рефлектира върху формалните стилове, където нещата стоят по различнен начин.

 

 Езиковите употреби и тяхната историческа натовареност

 Като оставим настрана очевидно неприемливите и обидни думи като педераст, лезбетина и прочее, които са все по-рядко присъстват в езика, много по-рядко в сравнение с 10 години назад, и най-вече съзнанието за именно тяхната дискурсивна неуместност в условията на едно европейско толерантно общество, все още присъства известна неяснота или по-скоро упоритост, ако приемем, че такава яснота съществува, в употребата на думи като хомосексуалист и хомосексуализъм. Фактически нееднократно някак си бяха давани знаци от страна на ЛГБТ общността у нас, че тези думи и езикови употреби са нетактични, неетични, обидни и неуместни, и в същото време това не предизвика съзнанието за това у българина, у журналистите, политиците, медиите и прочее. Хомосексуалист и хомосексуализъм продължават да се употребяват преимуществено пред хомосексуален и хомосексуалност, пред ЛГБТ, като това не предизвиква никакво смущение у изговарящите ги и дори напомня за някакъв чисто емоционален садизъм, включително, когато се случва в ефир в присъствието на представители на хомосексуалната общост. После тази същата общност, вече дала ясен знак, че това не й е приятно, остава изненадана и смутена, но нейните представители изглежда не намират за уместно да спорят за „думичката“, когато имат да обговарят по-важни неща в ефир. Все пак тези думички продължават да отекват дълго след като е свършило съответното предаване в ушите както на участващие, така и на гледащите предаването гей и лесбийки, създавайки усещането за една половинчата толерантност и политическа коректност.

 

Защо хомосексуалист и хомосексуализъм звучат обидно за един/eдна хомосексуален/а?

Морфологично думи с -ист и -изъм има както с положителна, така и с неативна, но и с неутрална семантика. Оптимизъм, марксизъм, парапланеризъм, шовинизъм и прочее. И все пак точно тези –ист и –изъм по отношение на хомосексуалността са носители на едно необяснимо за хетеросексуалните неприятно вълнение, смущение, раздразнение и обида в ЛГБТ общността, и най-вече на настояването от наша страна тези –ист и –изъм употреби да бъдат заменени с коректна терминология. Причината не е толкова морфологична, колкото историческа. Става дума именно за историческата натовареност на тези употреби, за всички конотации събрали се с времето и стигматизирали различната ориентация на хомосексуалните. На цялата ирония, превзетост, осъждане, пренебрежение, нетактичност, принизяване, гледане от висотата на собствената хетеросексуалн-ост, на ако щете отхвърлянето на правото (на употреба) на същата словообразувателна формулировка, която е известна – хомосексуалн-ост. На упоритостта в самата упоритост – няма да ви наричаме с пейоративното педали, ок, но в никаъв случай не и (?!? а защо не) хомосексуални.

 Всичко това, плюс онези учебници и текстове по сексология и дискурси от времето на социализма, където с две думи и накратко с накърняващо нашето достойнство се говори за различните сексуалности. Това ни кара да мислим думи като хомосексуал -ист и -изъм за обидни. И да желаем и да се надяваме те да бъдат заменени в публичните употреби.

 

 Другите думи

 Подобно на различната ориентация, която е друга на стандартната хетеросексуалност, думите като гей и лесбийка остават други. Те като, че ли предизвикват срам у произнасящите ги в ефир или за пишещите по вестници, и те старателно ги избягват, като по този начин попадат в клопката на политически некоректните, но пък за това „стабилни“ и известни думи като хомосексуалист, хомосексуализъм. Подобно заменяне става двойно обидно от гледна точка на това, че на първо място се изпуска конкретното и ясно, разграничаващо назоваване гей или лесбийка в старателното избягванане на тези думи-които-са-опасни-клопки, и второ, че биват заменяни имено с политически некоректен език.

 Старанието да се използва висок стил на говорене, избягващ уж неформалните употреби а всъщност тези „г“ и „л“ думички, обаче остава предимно в сферата на ЛГБТ, при положение че всякакви други жаргонни употреби и дори фрапиращи англицизми отдавна са заели подобаващо място във всяка публична, медийна, научна и интелектуална дискурсивност.

 Страхът от употребата на тези „други думи“ говори само за едно: страхът от другите хора, страхът от другостта и различието въобще. Думите с „г“ и „л“ се оказват особено смущаващи и подобен страх не е характерен само за нашето общество, макар че ние го изживяваме с известно закъснение. Например, The L word, знаем ги от торенти и от FoxLife; популярнатите телевизионни серии описващи живота на лесбийки (на български преведени и известни като „еЛ връзки“ и излъчвани по ФоксЛайф, но най-вече теглени от торенти и масово гледани и от хетеросексуални) взаимстват като заглавие придобилия популярност на английски синоним на лесбийка „еЛ думата“ (lesbian / the l word). Тази пък употреба идва през 80те от цитата „You’re really …? The L-word? Lord God, I never met one before“ („Ти наистина…? Л-думата? Боже, никога не бях срещала такава досега“) от пиесата Мое синьо небе на Елън Дабълдей (2).

 Трудно е да се говори за хомосексуалност, толерантност, езикова политическа коректност, защото благодарение на интеренет, но и донякъде на това, че България е европейска страна, ние имаме възможност да се чувстваме естествено, комфортно, приемани, разбирани със своята култура (филми, книги, музика) и своята сексуалност, и в същото време се сблъскване с вече изненадващи ни ретроградни прояви на неразбиране в подобни некоректни, но упорити употреби (ист, изъм) на български език. И макар, това да не е обстойно (социо)лингвистично изследване на причините хомосексуализъм и хомосексуалист да имат пейоративно звучене за гейовете и лесбийките, нито съществен семантичен, морфологичен, джендър, социален и прочее анализ, надявам се да даде начало и основа за такива изследвания, за говоренето въобще по отношение на политически коректния език спрямо хомосексуалните, едновременно с отчитане на особеностите на българския език и негвата морфология, лексикология и история.

 

1. Гинка Димитрова прави разлика между няколко вида синонимия: пълна синонимия, денотативна идентичност, но с конотативни различия (Двете названия означават идентични обекти, но имат различни нюанси в значенията и това се обяснява, например, с различията в оказионалната и официалната употреба – антропологична практика – антропопрактика (Слободчиков 2005))  и еквивалентна употреба при приравняване на понятия, които имат малки разлики в значенията. („Тезаурусно моделиране на лингвокултурологичната терминология“ (2008), гл.4 Тезаурусът като средство за описание и представяне на лингвокултурологичната терминология)

2. Bailey, Lucille M. (1995). „Still More on „X-Word““. American Speech 70 (2): 222–223.

 

22 юни 2009

 

Още върху етимологията (произхода и формирането) на употребите

Най-елементарният поглед върху думите хомосексуалност, хомосексуализъм, хомосексуален и хомосексуалист показва следното: тези думи имат общ корен, като първите две трябва да са уж синонимични и са съществителни, третата е прилагателно, характеризиращо сексуалността на някой, четвъртата е съществително, произтичащо от тази сексуалност. Различни наставки, различни или еднакви части на речта. Това е по отношение на морфологията и синтаксиса.

В семантичен и дискурсивен план, макар и на пръв поглед (за онези, които не виждат или не желаят да видят разликата) думите да се сбират по двойки като синонимични, независимо от това дали принадлежат на еднакви части на речта:

1 хомосексуалност – хомосексуализъм

2 хомосексуален – хомосексуалист

тези думи имат за произход на своята употреба, разпространила се в обществото, два коренно различни научни дискурса и съответстващите на тези дискурси предикации, логически съотнасяния и цялостни идейни формули.

Хомосексуализъм и хомосексуалист са приоритетни за старата, социалистическа българска сексология, като се има предвид, че в световен мащаб сексологията, макар да представлява и е информативен източник, не е онова авторитетно говорене за хомосексуалността, което действително да познава обекта на своето изследване. Сексологията можем да наречем с две думи обща сексология. Специфично с хомосексуалността и ЛГБТ проблематиката се занимават джендър теориите, като крило или под-сфера на феминизма. От тук, както можете да се досетите, всяко сексологическо говорене за хомосексуалността минава през патриархалната рамка и идеологема, докато джендър говоренето става възможно през феминизма.

Всички тези научни дискурси, които преминават през хомосексуалността не достигат нито до обиковения хомосексуален, нито до хетеросексуалния. Те не са в състояние да изговорят тези дискурси, да боравят с тях, или да обосноват техните конструкти по отношение мисленето на хомосексуалността. В същото време, различните понятия, разделили употребите в тези два типа дискурси и то специфично в българския език (тъй като явлението на съществуване на два различни типа -в научен план и формално – думи за хомосексуалност не съществува в други езици) са носители на различни смисли, идеологически и научни „технологии на знанието“, и по този начин са обременени от различни значения на позитивно или негативистично (ехидно, подгривателно) мислене върху сексуалността, която е различна.

23 юни 2009

 

 

 

 

Advertisements

1 Response to "Политически коректното говорене за хомосексуалността"

Прочетох с интерес написаното и макар да съм далеч от лингвистичните и хуманитарни науки искам да кажа, че наистина думи като хомосексуалист и -изъм звучат ужасно, като някаква болест или диагноза. Същевременно забелязвам, че в българските медии се употребяват най-редовно, като именно журналистите и водещите си мислят че казват коректния термин. Това показва неадекватността у медиите по отношение на тези въпроси и липсата на елементарна воля да попрочетат нещо и да си набият в главите, че думата Гей или Лезбийка не са обидни ами са много по-лесни за произнасяне и са си ОК…абе тези хора западни телевизии и вестници не четат ли се питам. Уж сме 2009 а още си кълват по комунистическата терминология.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: